Достъп до информация

НАРЪЧНИК "КАК ДА ПОЛУЧИМ ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ"

Съдържание:
І. Кой има право на достъп до информация?
ІІ. Кой е задължен да ни предоставя информация?
ІІІ. Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?
ІV. Каква информация могат да откажат да ни предоставят
1. На какви основания могат да ни откажат информация?
2. Частичен достъп до информация
V. Каква информация административните структури са задължени да поддържат постоянно актуална и на разположение
VІ. Как да получим достъп до информация?
1. Къде да поискаме достъп до информация
2. Как да поискаме достъп до информация
2.1. устно искане
2.2. писмено заявление
3. В каква форма получаваме достъп
4. Какво да очакваме след подаване на заявлението
4.1. Решение за предоставяне на достъп до исканата информация
4.2. Уведомление за уточняване на искането
4.3. Уведомление за удължаване на срока
4.4. Уведомление за препращане на искането
4.5. Решение за отказ на достъп до информацията
VІІ. Как да обжалваме в съда

І. Кой има право на достъп до информация?

Законът за достъп до обществена информация дава право на ВСЕКИ на достъп до информация. Това означава, че всеки:

- български гражданин

- чужд гражданин или лице без гражданство

- юридическо лице - българско или чуждестранно има право да подаде искане за достъп до информация и съответно да получи достъп до нея.

ІІ. Кой е задължен да ни предоставя информация?

Задължени да предоставят информация са:

всички държавни органи /вж. Приложение № І/

и

органите на местно самоуправление - кметове и общински съвети.

Задължени да предоставят информация на гражданите са и публичноправните субекти. Това са такива лица, които са създадени по силата на специален закон и се финансират с обществени средства. Публичноправни субекти са например Националната здравноосигурителна каса, Националният осигурителен институт и др. /вж. Приложение № І/Задължени да предоставят информация са и всички физически и юридически лица, получаващи финансиране от държавния бюджет. Това могат да бъдат и фирми изпълняващи обществени поръчки, или други фирми, страни по договори, заплатени от държавния бюджет.

Внимание!

Информация за възложени обществени поръчки можете да намерите в регистъра на обществените поръчки, който е публичен. Всички възложители на обществени поръчки са задължени да изпращат пълна информация за възлагането на поръчката в регистъра.

Регистърът се поддържа към министъра на държавната администрация. Електронният адрес на регистъра е www1.government.bg/rop

Средствата за масова информация са задължени да предоставят само определени категории информация (чл.18 от ЗДОИ).

ІІІ. Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?

Всяка информация, която се съхранява в държавните и органите на местно самоуправление, или другите задължени по закона лица /вж. Приложение № І/.

Информацията винаги е записана на някакъв носител. Най-важната информация, която съхраняват държавните и общинските органи, се съдържа в документите, които те създават. Това са различните заповеди на министри, кметове и т.н., решения на общински съвети, агенции и т.н., по какъвто и повод да са издадени.

Информацията все по-често се съхранява и на други носители. В държавната и общинската администрация за целта се използват дискети, компактдискове или диска на самия компютър. Камерите, които снимат влизащите в сградите на министерствата, например, записват тази информация на ленти или дискове. Важни срещи и заседания понякога се записват на видео- или аудио-касети, компакт дискове и др.

Освен тях в канцелариите на различните държавни и общински органи има и много информация, отпечатана или дори просто записана на хартия, която не е във формата на документ. Такъв е например списъкът за посещения в една административна сграда, който е при портиера.

Понякога не е достатъчно да се прочете само документа, който ви интересува, но е важно и да се видят съпътстващи мнения, становища, препоръки и бележки, които са подвързани в една папка с документа.

Цялата изброена информация - документ, други писмени материали, папка, трябва да ви бъде предоставена, когато поискате това.

ІV. Каква информация могат да откажат да ни предоставят

1. На какви основания могат да ни откажат информация?

В някои случаи представителите на държавните органи и органите на местно самоуправление могат да откажат да ви дадат достъп до информация. Достъп до информация не може да се отказва просто защото тя била "само за служебно ползване" или "не е официален документ" или "не е още обработена" и др. подобни. Само законът обаче, а не самите служители или техните началници, определя кога те имат право да откажат. Законът изброява точно основанията да се откаже информация. Те са:

• исканата информация е класифицирана (засекретена) информация, представляваща държавна тайна (вж. Приложение № ІІ);

• исканата информация е класифицирана (засекретена) информация, представляваща служебна тайна (вж. Приложение № ІІІ.);

• исканата информацията засяга граждани или юридически лица и те не са съгласни тя да бъде предоставена;

• исканата информация ви е била предоставена преди по-малко от 6 месеца

Единствено в два случая съответният орган е свободен да прецени дали да предостави исканата информация или не. Това са случаите, когато:

• исканата информацията е свързана с подготовката на актовете на органите (мнения, препоръки, становища, консултации)

• исканата информация съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори.

2. Частичен достъп до информация

Понякога исканите от вас документи или папки с документи могат да съдържат части, които са засекретени на едно или друго основание.

В тези случаи се предоставя т.нар. "частичен достъп до информация", което означава, че засекретените части се заличават, а останалата част от документа се предоставя.

V. Каква информация административните структури са задължени да поддържат постоянно актуална и на разположение

С цел максимално улесняване на достъпа до обществена информация, закона задължава всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично да публикува актуална информация.

Това означава че администрацията е задължена винаги и по всяко време да държи на разположение на гражданите информация за:

1. описание на правомощията на органа и данни за организацията, функциите и отговорностите на администрацията;

2. списък на издадените актове;

3. описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация;

4. наименованието, адреса, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация.

Подобна информация можете да намерите и в Интернет на адрес www.government.bg/

Регистърът съдържа данни за:

1. наименованието, номерът и датата на акта, а за нормативните актове - броят и годината на "Държавен вестник", в които актът е обнародван или изменян;

2. правното основание за издаването на акта;

3. кратко описание на Внимание!то на акта;

VІ. Как да получим достъп до информация?

1. Къде да поискаме достъп до информация

И при устно, и при писмено искане на информация трябва да се обърнете към определен служител. Законът не е определил ясно кой да е този служител, така че трябва да проверите във всяка институция, където искате информация, кой е той. В повечето случаи можете да си зададете въпроса или подадете заявлението в един от следните отдели:

- Приемна за граждани

- Пресцентър и връзки с обществеността

- Деловодство

- Специално звено за приемане на заявления за достъп до информация

Внимание!

Понякога е възможно изобщо да откажат да регистрират заявлението ви, т.е. да не ви дадат входящ номер. В такъв случай го изпратете в писмо с обратна разписка на адреса на органа, до когото го отправяте.

2. Как да поискаме достъп до информация

Искането за информация може да бъде устно запитване или писмено заявление. Нищо не пречи да използвате и двата начина.

2.1. УСТНО искане на информация

Първо разберете кой служител в институцията е отговорен за предоставянето на информация. Обърнете се към него с въпроса, който ви интересува, и поискайте да ви дадат достъп в която желаете от формите на достъп: устна справка; преглед и прочит на търсената от вас информация; копия на хартиен или технически носител.

Служителят е длъжен да ви предостави информацията ВЕДНАГА. Ако той/ тя се забави, препрати ви при друг, започне да изисква от вас допълнителни документи, не ви обслужи по други причини или информацията е недостатъчна, поискайте я писмено.

Внимание!

Препоръчваме ви да подавате писмено заявление, защото така по-лесно можете да докажете, кога и до каква информация сте поискали достъп.

2.2. ПИСМЕНО заявление за информация

Съгласно закона подавате писмено заявление. Заявлението може да бъде в свободен текст (написано на ръка, на пишеща машина или компютър).

Заявлението трябва да съдържа:

1. задължително: Трите ви имена. За юридически лица - наименование и седалище

Внимание!

Незаконно е да ви поискат:

1. ЕГН за физическите лица

2. Номер, дата на издаване на документ за самоличност за физическите лица

3. Представяне на документ за самоличност

4. Актуално състояние за юридически лица

5. Данъчен номер и БУЛСТАТ за юридически лица

2. задължително: Каква информация искате да получите. Можете описателно да посочите какво ви интересува (Напр. "Искам да получа достъп до цялата налична информация по следния въпрос: ....") Можете да посочите и точно документите, от които се интересувате, ако знаете техния номер, дата на издаване и характер. Можете да ги опишете и само по това, което знаете за тях - напр. адресата на една заповед и органа, който я е издал. Не е нужно да знаете подробности за документа, който искате. Достатъчно е да знаете толкова, че документът да се идентифицира недвусмислено.

Внимание!

Незаконно е да се искат обяснения за:

1. В качеството си на какъв искате информацията

2. За какво ще използвате исканата информация

3. Имате ли правен интерес да получите исканата информация.

3. задължително адрес за кореспонденция

4. Можете да посочите как предпочитате да ви се предостави информацията.

Внимание!

Ако пропуснете да посочите имената си, исканата информация и адрес за кореспонденция, писменото ви заявление се оставя без разглеждане. Не е задължително да описвате как точно желаете да ви се предостави информацията.

Подаденото от вас заявление трябва да бъде задължително регистрирано в съответното деловодство и да бъде вписано с входящ номер. Не забравяйте да вземете входящия номер.

Когато подавате заявлението си по пощата, пазете обратната разписка - тя играе ролята на входящ номер.

вж. Приложение №ІV: Примерно заявление за достъп до информация

3. В каква форма получаваме достъп до информация

Според закона достъп до информация можем да получим в няколко различни форми. Вие сами определяте в каква форма да ви бъде предоставена исканата информация и съответната институция е длъжна да се съобрази с вашето предпочитание. Можете да поискате:

- устна справка;

- да прегледате и прочетете на място цялата налична информация по интересуващия ви въпрос;

- да ви направят копия на хартия или технически носител.

Можете да искате информацията да ви бъде предоставена в няколко форми. Ако искате достъп до голямо количество документация, можете да поискате първо да я прегледате и прочетете, а след това да изберете на кои точно документи да поискате копие. Това ще ви спести средства.

Внимание!

Съгласно закона хора със зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат могат да поискат информацията в такава форма, която да е най-удобна за ползване от тях.

Внимание!

След подаване на писменото заявление, добре е да запазите едно копие и за себе си с входящ номер. Ако сте го подали по пощата, запазете обратната разписка. Те ще ви потрябват в случай, че получите отказ да ви се предостави информация и решите да обжалвате в съда.

4. Какво да очакваме след подаване на заявлението

Отговор на заявлението си за информация трябва да получите задължително до 14 календарни дни от подаване на вашето заявление. Исканата информация се предоставя с решение на съответния орган.

4.1. Решение за предоставяне на достъп до исканата информация

В решението за предоставяне на достъп до обществена информация съответният орган посочва:

- до каква информация се предоставя достъп;

- в какъв период от време предоставя достъп до информацията (не може да бъде по-кратък от 30 дни);

- къде се предоставя достъп до информацията;

- формата, в която се предоставя достъп;

- каква сума трябва да заплатите (Вж. Приложение № VІІ);

Внимание!

Ако пропуснете определения в решението 30 дневен срок за достъп или не заплатите определената сума, губите правото си на достъпа, определен с това решение. В такъв случай можете да подадете отново заявление за същата информация след 6 месеца.

Възможно е преди органът да се произнесе по заявлението ви, да получите някое от следните уведомления:

4.2. Уведомление за уточняване на искането

Възможно е този, от когото търсите информация, да иска да уточните каква точно информация ви е нужна.

Това може да се случи когато сте описали прекалено общо исканата от вас информация - напр. "Искам информация относно приватизацията" Това не означава, че сте задължени да посочите точни наименования и номера на документи. Просто се опитайте да конкретизирате питането си напр. "Искам цялата налична информация относно приватизацията на Х - ЕАД".


Уточняването трябва да направите до 30 календарни дни след като получите уведомлението за това. Ако пропуснете да го направите, заявлението за достъп до информация се оставя без разглеждане.

Внимание!

След като уточните точно каква информация искате, трябва да чакате нови 14 дни за отговор.

4.3. Уведомление за удължаване на срока

Причината за това може да бъде:

1. За предоставяне на исканата от вас информация е необходимо съгласието на трето лице. Имайте предвид, че удължаването на този срок не може да е повече от 14 календарни дни (или общо 28 календарни дни от подаване на заявлението ви).

или

2. Исканата от вас информация е в голямо количество и е необходимо повече време за нейното събиране и подготвяне. Възможно е този, от когото търсите информация, да ви изпрати отговор, че е необходимо повече време, за да се събере исканата от вас информация. Имайте предвид, че удължаването на срока не може да е повече от 10 дни (или общо 24 дни от подаване на заявлението ви).

Внимание!

В уведомлението за удължаване на срока непременно трябва да са посочени:

- Причините за удължаването и

- Крайният срок, в който ще бъде предоставена информацията.

4.4. Уведомление за препращане на искането

Възможно е този, от когото търсите информация, да не разполага с нея В този случай той е задължен да препрати вашето заявление към органа, в който се намира исканата от вас информация. В този случай няма нужда да подавате ново заявление. Срокът за получаване на решение тече от датата, на която сте получили заявлението.

Внимание!

В уведомлението за препращане задължително трябва да са посочени наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице

4.5. Решение за отказ на достъп до информацията

Отказът за достъп до информация трябва да бъде направен по определен начин и при спазване на закона.

Отказът трябва да се направи с решение, което ни изпращат по пощата срещу подпис или с обратна разписка. В решението трябва да е обяснено:

• защо ни отказват исканата информация

коя точно разпоредба от кой закон им дава право да ви откажат

• пред кого и в какъв срок се обжалва решението

Внимание!

Въпреки че законът не предвижда т.нар. "мълчалив отказ", на практика е възможно да не получим решение. Непроизнасянето в срок е административно нарушение и съответният служител се наказва с глоба от 20 до 50 лв. съгласно чл.42 ал.1 от закона. В такъв случай се обърнете към нас, за да се консултирате с адвокат.

Възможно е също така да получим решение, в което ни предоставят достъп до част от поисканата информация, тъй наречения частичен достъп.

Всяко решение по вашето заявление за достъп до информация може да се обжалва.

Внимание!

Проверете посочено ли е в решението основание за отказ. Задължително е да са посочени точно разпоредбата и законът, въз основа на който е взето решението за отказ. Ако в решението цитират заповед, наредба, инструкция, правилник, тогава то е винаги незаконно.

VІІ. Как да обжалваме в съда

Всяко решение, което засяга ваши права по закона за достъп до обществена информация може да бъде обжалвано пред съд.

Когато сте получили решение за отказ на достъп до информация, тогава следва да изпратите жалба в съда в срок до 14 календарни дни от датата на получаване на решението.

В случай, че не получите никакъв отговор на вашето заявление за достъп до информация, следва да изпратите жалба до съда в срок до 28 календарни дни от датата на подаване на вашето заявление.

Адресирайте жалбата до Окръжния съд (по седалището на органа, чието решение обжалвате) или Софийски градски съд (ако седалището е в София - град). Ако отказът е на Министерския съвет, министър или друга институция, пряко подчинена на Министерския съвет, адресирайте жалбата до Върховния административен съд.

Внимание!

Жалбата се адресира до съда и се изпраща чрез органа, който ви е отказал информацията.

Това означава, че трябва за направите следното (вж. Приложение № V):

1. Да приготвите два комплекта от следните документи:

А) Жалбата до съда

Б) Заявлението ви за достъп до информация

В) Решението, с което ви се отказва достъп до информация

2. Да подадете описаните два комплекта документи в деловодството на органа или да ги изпратете по пощата с обратна разписка, на която да отбележите, че подавате жалба срещу решение № ......... от .......... (дата) на съответния орган.

Файлове и ресурси:Примерно заявление за достъп до обществена информация. Размер: 26 KB

Фондация "Програма достъп до информация”
София, 1142 бул. Васил Левски 76 ет. 3 ап. 3 тел: 988 5062, 981 9791, 986 7709
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
интернет страница:http://www.aip-bg.org

Закон за местното самоуправление и местната администрация

ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г., изм., бр. 24 от 14.03.1995 г., изм. и доп., бр. 49 от 30.05.1995 г., бр. 65 от 21.07.1995 г., изм., бр. 90 от 24.10.1996 г., доп., бр. 122 от 19.12.1997 г., изм., бр. 33 от 24.03.1998 г., бр. 130 от 5.11.1998 г., в сила от 6.12.1998 г., изм. и доп., бр. 154 от 28.12.1998 г., доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., изм. и доп., бр. 69 от 3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г., изм., бр. 26 от 29.03.2000 г., изм. и доп., бр. 85 от 17.10.2000 г., в сила от 17.10.2000 г., изм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 119 от 27.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 69 от 5.08.2003 г., в сила от 27.10.2003 г., бр. 19 от 1.03.2005 г., изм., бр. 34 от 19.04.2005 г., в сила от 1.06.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 1.03.2007 г., изм. и доп., бр. 69 от 25.08.2006 г., бр. 61 от 27.07.2007 г., бр. 63 от 3.08.2007 г., в сила от 3.08.2007 г., бр. 54 от 13.06.2008 г., изм., бр. 108 от 19.12.2008 г., доп., бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009 г., изм. и доп., бр. 14 от 20.02.2009 г., изм., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 44 от 12.06.2009 г., доп., бр. 15 от 23.02.2010 г., изм., бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. и доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., бр. 32 от 19.04.2011 г., в сила от 19.04.2011 г.; Решение № 4 от 4.05.2011 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 36 от 10.05.2011 г.; доп., бр. 57 от 26.07.2011 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация.
Чл. 2. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 69 от 2003 г.) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 2006 г.) Съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите. Те се създават при условия и по ред, определени в закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) В общините се избират общински съвети и кметове на общини.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 69 от 1999 г., доп., бр. 69 от 2003 г.) В кметствата се избират кметове на кметства.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г., доп., бр. 69 от 2006 г.) В районите в Столичната община и в градовете с районно деление се избират кметове на райони.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 69 от 2003 г.).
Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., доп., бр. 69 от 2006 г., изм., бр. 9 от 2011 г.) При създаване на нова община изборите за общински съвет и кмет на общината се произвеждат в 4-месечен срок от обнародването на указа на Президента на Републиката за създаване на новата община.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) В 7-дневен срок от обнародването на указа по ал. 1 областният управител назначава временен кмет на общината, чиито правомощия се прекратяват с полагането на клетва от новоизбрания кмет на общината.
Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.).
Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).
Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.).
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1995 г., бр. 65 от 1995 г.) Столичната община е административно-териториална единица, която има и статут на област. В нея се съчетава самоуправлението на нейното население с провеждането на държавната политика за развитието на столицата.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г.) Общините могат да се сдружават на доброволен принцип за решаване на общи въпроси и за постигане на цели от взаимен интерес.
(2) За защитата на своите общи интереси и за поддържане и развитие на местното самоуправление общините могат да създават национално сдружение и регионални сдружения.
(3) Националното сдружение на общините има право да:
1. представлява своите членове пред държавните органи;
2. разработва предложения за промяна и усъвършенстване на правната уредба на местното самоуправление;
3. подготвя становища и предложения по проектобюджета на страната в частта му за общините;
4. осъществява контакти и взаимодействия със сродни организации от други страни, както и да членува в международни сдружения;
5. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) осъществява и други функции, определени със закон и с учредителния акт.
(4) Правата по ал. 3 се упражняват при условие, че в националното сдружение членуват над две трети от общините в страната.
 
Глава втора
ОБЩИНА
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 1999 г.) (1) Територия на общината е територията на включените в нея населени места.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Спорове за землищните граници между населени места се решават от съда.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 69 от 2003 г.).
Чл. 12. (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) Наименование на общината е наименованието на населеното място, което е неин административен център, с изключение на заварените от закона общини, на които административните центрове са населени места извън територията им, които са и административни центрове на други общини.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г.) Населението на общината се състои от всички граждани, които имат постоянен адрес на територията й.
Чл. 14. Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.
Чл. 15. (1) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинска администрация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Общинската администрация се структурира в дирекции, отдели или сектори. Отдели или сектори могат да се организират и като самостоятелни структурни звена, без да се включват в състава на дирекции или отдели.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Общинската администрация в кметствата може да осъществява дейността си, без да е организирана в структурни звена по ал. 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 2003 г., предишен текст на чл. 15, бр. 69 от 2006 г.) Общинският съвет може да създава служби на общинската администрация в отделни райони, кметства, населени места или в части от тях и определя функциите им.
Чл. 16. Общините могат да определят свои символи и почетни звания съобразно закона.
 Чл. 17. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 69 от 2003 г.) (1) Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на:
1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация;
2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;
3. образованието;
4. здравеопазването;
5. културата;
6. благоустрояването и комуналните дейности;
7. социалните услуги;
8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;
9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;
10. развитието на спорта, отдиха и туризма.
(2) Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
(3) Местен референдум и общо събрание на населението се свикват и произвеждат при условия и по ред, определени със закон.
(4) Разходите за произвеждането на местен референдум и общо събрание на населението се поемат от общинския бюджет.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.).
Глава трета
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 1999 г.)
Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от населението на общината при условия и по ред, определени от закона.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Общинският съвет се състои от избраните общински съветници.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 69 от 1999 г.).
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) (1) Броят на общинските съветници се определя, както следва:
1. при население на общината до 5000 души - 11 съветници;
2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) при население на общината до 10 000 души - 13 съветници;
3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) при население на общината до 20 000 души - 17 съветници;
4. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) при население на общината до 30 000 души - 21 съветници;
5. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., бр. 9 от 2011 г.; обявена за противоконституционна от КС на РБ относно израза "23 съветници" - бр. 36 от 2011 г.)
при население на общината до 50 000 души - 23 съветници;
6. (нова - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 9 от 2011 г.; обявена за противоконституционна от КС на РБ относно израза "27 съветници" - бр. 36 от 2011 г.)
при население на общината до 75 000 души - 27 съветници;
7. (предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., бр. 9 от 2011 г.; обявена за противоконституционна от КС на РБ относно израза "29 съветници" - бр. 36 от 2011 г.)
при население на общината до 100 000 души - 29 съветници;
8. (нова - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 9 от 2011 г.; обявена за противоконституционна от КС на РБ относно израза "33 съветници" - бр. 36 от 2011 г.)
при население на общината до 160 000 души - 33 съветници;
w 9. (предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., бр. 9 от 2011 г.; обявена за противоконституционна от КС на РБ относно израза "41 съветници" - бр. 36 от 2011 г.)
при население на общината над 160 000 души - 41 съветници;
10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 9 от 2011 г.; обявена за противоконституционна от КС на РБ относно израза "49 съветници" - бр. 36 от 2011 г.)
за Столичната община - 49 съветници.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Отнасянето на общините към съответните групи по ал. 1 се извършва в съответствие с броя на населението в тях, въз основа на регистрите за населението, водени от общинските администрации.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишна ал. 1, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2003 г.) Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по Чл. 17, както и на други дейности, определени със закон.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.).

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) (1) Общинският съвет:
1. създава постоянни и временни комисии и избира техните членове;
2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., доп., бр. 69 от 2006 г.) одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината;
3. избира и освобождава председателя на общинския съвет;
4. (доп. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2003 г., отм., бр. 69 от 2006 г.);
5. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината;
6. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му;
7. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) определя размера на местните такси;
8. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2003 г.) приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства;
9. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г.) приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и избира представителите на общината в техните органи;
10. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2005 г.) приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон;
11. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията;
12. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината, които отразяват и европейските политики за развитие на местните общности;
13. определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура;
14. приема решения за създаване и за прекратяване на общински фондации и за управлението на дарено имущество;
15. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) приема решения за участие на общината в сдружения на местни власти в страната и в чужбина, както и в други юридически лица с нестопанска цел и определя представителите на общината в тях;
16. създава райони и кметства при условия и по ред, определени със закон;
17. прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината;
18. приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение;
19. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) обсъжда и приема решения по предложения на кметове на райони и кметства по въпроси от своята компетентност;
20. приема решения за произвеждане на референдуми и общи събрания на населението по въпроси от своята компетентност;
21. одобрява символ и печат на общината;
22. удостоява с почетно гражданство български и чуждестранни граждани;
23. (нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., доп., бр. 15 от 2010 г.) решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител;
24. (нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) упражнява текущ и последващ контрол върху изпълнението на приетите от него актове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г.) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2003 г.) Общинският съвет приема правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.
Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 69 от 1999 г., нов, бр. 69 от 2003 г.) (1) Общинският съвет може да избира обществен посредник.
(2) Общественият посредник съдейства за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация.
(3) Организацията и дейността на обществения посредник се уреждат с правилник, приет от общинския съвет.
(4) Общественият посредник се избира и освобождава с мнозинство 2/3 от общия брой на общинските съветници.
Чл. 22. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 85 от 2000 г., изм., бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г.) Актовете на общинския съвет се изпращат на кмета на общината и на областния управител в 7-дневен срок от приемането им.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по Чл. 21, ал. 3. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г., предишна ал. 2, бр. 69 от 2006 г.) Кметът на общината определя подходящо помещение в сградата на общината, където се съхраняват копия от актовете на общинския съвет от последните 10 години на хартиен носител и се осигурява достъп на желаещите граждани да ги четат на място в рамките на осемчасово работно време във всеки работен ден. На всеки гражданин, желаещ да получи копие от даден акт на общинския съвет, се осигурява възможност за това срещу заплащане.
(4) (Отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 33 от 1998 г., предишна ал. 2, бр. 69 от 2003 г., предишна ал. 3, изм., бр. 69 от 2006 г.) За нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишна ал. 3, бр. 69 от 2003 г., предишна ал. 4, бр. 69 от 2006 г.) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишна ал. 4, бр. 69 от 2003 г., предишна ал. 5, бр. 69 от 2006 г.) Административнонаказателното производство се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2003 г.) Първото заседание на новоизбрания общински съвет се свиква от областния управител и се провежда в 14-дневен срок от обявяването на резултатите от изборите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Преди началото на първото заседание новоизбраните общински съветници и кметове полагат клетвата по Чл. 32, ал. 1. Клетвата се полага в присъствието на граждани на общината, на областния управител или на негов представител и на председателя или член на общинската избирателна комисия. Когато общински съветник или кмет е възпрепятстван да присъства при полагането на клетва, той полага клетва преди началото на следващо заседание на общинския съвет.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., нова, бр. 69 от 2006 г.) Първото заседание на новоизбрания общински съвет се открива и ръководи от най-възрастния общински съветник. На първото заседание на общинския съвет се избира председател на съвета.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Общинският съвет се свиква на заседание от неговия председател:
1. по негова инициатива;
2. по искане на една трета от общинските съветници;
3. по искане на една пета от избирателите на общината;
4. по искане на областния управител.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2003 г., отм., предишна ал. 4, изм. бр. 69 от 2006 г.) В случаите по ал. 4, т. 2, 3 и 4 председателят на общинския съвет свиква заседание, което се провежда в 7-дневен срок от внасяне на искането. След изтичането на този срок, ако заседанието не бъде свикано от председателя, то се свиква от вносителя на искането и се провежда в 7-дневен срок от свикването.
(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1999 г., доп., бр. 69 от 2006 г.) Общинският съвет продължава да изпълнява своите функции до конституирането на новоизбрания общински съвет. Когато съдът е спрял изпълнението на решението на общинската избирателна комисия за резултатите от изборите за общински съветници или е обявил изборния резултат за недействителен, срокът на пълномощията на общинския съвет, чийто мандат е изтекъл, се възобновява до полагането на клетва от новоизбрания общински съвет.
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Общинският съвет избира от своя състав председател на съвета. Изборът се провежда с тайно гласуване. За избран се смята кандидатът, който е получил повече от половината от гласовете от общия брой на съветниците.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Общинският съвет може да избере един или повече заместник-председатели на съвета. Условията и редът за избиране и правомощията на заместник-председателя се уреждат в правилника по Чл. 21, ал. 3.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Правомощията на председателя на общинския съвет се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка;
2. трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си като председател за повече от три месеца с решение на общинския съвет, взето по реда на ал. 1;
3. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) При предсрочно прекратяване на правомощията на председателя, при негово отсъствие, както и при обсъждане на дейността му, заседанието на съвета се председателства от избран съветник или от заместник-председател, ако има избран такъв.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Председателят на съвета:
1. свиква съвета на заседание;
2. ръководи подготовката на заседанията на съвета;
3. ръководи заседанията на съвета;
4. координира работата на постоянните комисии;
5. подпомага съветниците в тяхната дейност;
6. представлява съвета пред външни лица и организации.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 1999 г., предишен текст на Чл. 26, бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) Общинският съвет определя размера на възнаграждението на председателя на съвета в зависимост от определената продължителност на работното му време. Размерът на възнаграждението при намалено работно време се определя пропорционално на неговата продължителност, определена от общинския съвет. Размерът на възнаграждението на председателя на общинския съвет не може да бъде по-голям от размера на възнаграждението на кмета на общината.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение.
(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Председателят на общинския съвет има право на:
1. обществено осигуряване и допълнително социално осигуряване при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване и на здравно осигуряване при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване;
2. отпуски и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на допълнителни трудови възнаграждения и други плащания при условията и по реда на Кодекса на труда.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) Общинският съвет се свиква на заседание не по-малко от шест пъти годишно. Ако в продължение на три месеца общинският съвет не проведе заседание, правомощията му се прекратяват с решение на общинската избирателна комисия и в тримесечен срок се произвеждат нови избори за общински съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой на съветниците.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Съветът може да реши гласуването да бъде и тайно.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм. и доп., бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) Решенията на общинския съвет по Чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по Чл. 21а, ал. 3 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., нова, бр. 69 от 2006 г.) Решенията на общинския съвет по Чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9, 10, 14 и 15 се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието.
(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Председателят на общинския съвет изготвя и внася за разглеждане два пъти годишно отчет за дейността на съвета и на неговите комисии, който се разглежда в открито заседание и се разгласява на населението на общината по ред, определен в правилника по Чл. 21, ал. 3.
Чл. 28. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2003 г.) (1) Заседанията на общинския съвет и на неговите комисии са открити. По изключение общинският съвет може да реши отделни заседания да са закрити.
(2) Гражданите могат да присъстват на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, като заемат специално определените за тях места.
(3) Гражданите могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес, и да получават отговори по ред, начин и в срок, определени в правилника по Чл. 21, ал. 3.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 1999 г.) За всяко заседание на общинския съвет се води протокол. Съветниците имат право в седемдневен срок от деня на заседанието да прегледат протокола и да поискат поправки в него. При спор въпросът се решава от съвета на следващото заседание.

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) (1) (Предишен текст на Чл. 29а - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Общинският съвет няма самостоятелен щат. Неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) В структурата на общинската администрация се създава звено, което подпомага и осигурява работата на общинския съвет. Служителите в звеното се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет.
Глава четвърта
ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Пълномощията на общинския съветник възникват от деня на полагането на клетвата по Чл. 32, ал. 1.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1999 г., отм., бр. 69 от 2006 г.).
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 30 от 2006 г., отм., бр. 69 от 2006 г.).
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно:
1. при поставяне под запрещение;
2. (доп. - ДВ, бр. 85 от 2000 г.) когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
3. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 2006 г.) при подаване на оставка чрез председателя на общинския съвет до общинската избирателна комисия;
4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм. и доп., бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2003 г.) при избирането му за народен представител, министър, областен управител или кмет, при назначаването му за заместник-министър, заместник областен управител, заместник-кмет, кметски наместник или на щатна длъжност в съответната общинска администрация;
5. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 85 от 2000 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г.) когато, без да е уведомил писмено председателя на общинския съвет за неучастието си в заседанието на съвета по уважителни причини - служебна ангажираност, отсъствие от страната, заболяване и други, не участва в три поредни или в общо пет заседания на общинския съвет през годината;
6. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г., бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си поради заболяване за повече от 6 месеца;
7. (нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) при извършване на административно-териториални промени, водещи до промяна на постоянния му адрес извън територията на общината;
8. (нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) при извършване на административно- териториални промени, водещи до закриване на общината;
9. (нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., доп., бр. 63 от 2007 г.) при избирането или при назначаването му за член на управителен, надзорен или контролен съвет, съвет на директорите, контрольор, управител, прокурист, търговски пълномощник, синдик или ликвидатор на търговски дружества с общинско участие или директор на общинско предприятие по Закона за общинската собственост, както и при заемането на длъжност като общински съветник или подобна длъжност в друга държава - членка на Европейския съюз;
10. (нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) при неизпълнение на задължението по Чл. 34, ал. 6;
11. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
12. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) при установяване на неизбираемост;
13. (нова - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) при смърт.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишна ал. 4, изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 69 от 2006 г., доп., бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Обстоятелствата по ал. 4 се установяват с документи, издадени от компетентните органи, които се изпращат на общинската избирателна комисия в тридневен срок от издаването им. В случаите по ал. 4, т. 3 в тридневен срок от подаването на оставката председателят на общинския съвет я изпраща на общинската избирателна комисия.
(6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 154 от 1998 г., предишна ал. 5, изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2006 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) В тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 4, т. 3, 5, 6 и 10, общинската избирателна комисия уведомява общинския съветник, който може да направи писмено възражение пред комисията в тридневен срок от уведомяването му. В тридневен срок от изтичането на срока за възражение общинската избирателна комисия приема решение. Когато установи, че обстоятелствата за прекратяване на пълномощията са налице, общинската избирателна комисия прекратява пълномощията на общинския съветник и обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат.
(7) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) В тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 4, т. 1, 2, 4, 7, 8, 9, 11, 12 и 13, общинската избирателна комисия обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат.
(8) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Решенията и отказите на общинската избирателна комисия по ал. 6, както и отказите по ал. 7 могат да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на Чл. 267 от Изборния кодекс. Препис от решението на общинската избирателна комисия се изпраща на председателя на общинския съвет в тридневен срок от влизането му в сила.
(9) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., предишна ал. 7, изм. и доп., бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Преди началото на първото заседание на общинския съвет, което се провежда не по-късно от един месец след влизането в сила на решението на общинската избирателна комисия по ал. 6, съответно - след постановяването на решението по ал. 7, новоизбраният общински съветник полага клетвата по Чл. 32, ал. 1.
(10) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., предишна ал. 8, изм., бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Ако в срока по ал. 9 председателят на общинския съвет не свика заседание на съвета или заседанието не бъде проведено, то се свиква от областния управител и се провежда в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 9. При липса на кворум за провеждане на заседанието новоизбраният общински съветник полага клетвата пред областния управител в присъствието на представител на общинската избирателна комисия, общински съветници и граждани.

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Общинските съветници и кметовете полагат следната клетва:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на гражданите от . . . . . . . . . . . . община и да работя за тяхното благоденствие."
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г.) Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 30 от 2006 г., отм., бр. 69 от 2006 г.).

Чл. 33. (1) (Предишен текст на Чл. 33, изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Общинският съветник има право:
1. да бъде избиран в състава на постоянни и временни комисии на съвета;
2. да предлага включването в дневния ред на заседанията на общинския съвет разглеждането на въпроси от компетентността на съвета и да внася проекти за решения;
3. да участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета;
4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) да отправя питания към кмета. На питането се отговаря устно или писмено на следващото заседание, освен ако съветът реши друго;
5. (отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 45 от 2002 г.) Държавните органи, стопанските и обществените организации са длъжни да оказват съдействие на общинския съветник, както и да му предоставят сведения и документи, които са му необходими във връзка с дейността му на съветник, освен когато те съставляват класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.
Чл. 34. (1) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2003 г., бр. 14 от 2009 г.) За изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 14 от 2009 г.) Общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да надвишава 60 на сто, а в Столичната община и в общините с градове с районно деление - 70 на сто от средната брутна работна заплата в съответната общинска администрация за последния месец от предходното тримесечие.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишна ал. 2, изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 14 от 2009 г.) За времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж. Времето, през което общински съветник е заемал длъжността председател на общинския съвет, се признава за трудов стаж.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Пътните и други разноски, направени от общинския съветник във връзка с работата му в съвета, се поемат от общинския бюджет.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г., доп., бр. 63 от 2007 г.) Общинският съветник не може да бъде член на управителен, надзорен или контролен съвет, съвет на директорите, контрольор, управител, прокурист, търговски пълномощник, синдик или ликвидатор на търговски дружества с общинско участие или директор на общинско предприятие по Закона за общинската собственост, както и да заема длъжност като общински съветник или подобна длъжност в друга държава - членка на Европейския съюз.
(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) В едномесечен срок от обявяването на изборните резултати лице, което при избирането му за общински съветник заема длъжност по ал. 5, подава молба за освобождаването му от заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия.
(7) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Общинският съветник може да участва като представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 1999 г.) Трудовото правоотношение с общински съветник не може да бъде прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на Чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда.

Чл. 36. (1) (Предишен текст на Чл. 36 - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Общинският съветник е длъжен:
1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) да присъства на заседанията на общинския съвет и на комисиите, в които е избран, и да участва в решаването на разглежданите въпроси;
2. да поддържа връзки с избирателите и да ги информира за дейността и решенията на общинския съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) При неизпълнение на задълженията по ал. 1, т. 1 от възнаграждението на общинския съветник се удържат средства в размер, определен в правилника по Чл. 21, ал. 3.
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2000 г., доп., бр. 69 от 2003 г.) Общинският съветник не може да участва при вземане на решения, когато се отнасят до негови имуществени интереси или до интереси на съпруг и роднини по права линия и по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително.
Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 69 от 1999 г., нов, бр. 9 от 2011 г.; обявен за противоконституционен от КС на РБ - бр. 36 от 2011 г.)
(1) При напускане на група или изключване от състава й общинският съветник губи мястото си в комисиите като представител на съответната група и други изборни длъжности в общинския съвет.
(2) Общински съветник, напуснал или изключен от група, става независим общински съветник и не може да бъде приет за член на друга група.
Чл. 37б. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.; обявен за противоконституционен от КС на РБ - бр. 36 от 2011 г.)

Не могат да се образуват групи от независими общински съветници, както и да се сливат или разделят съществуващи групи.


Чл. 37в. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишен текст на Чл. 37б, бр. 9 от 2011 г.) По решение на общото събрание на населението в кметствата могат да бъдат избирани кметски съветници при условия и по ред, определени с правилника по Чл. 21, ал. 3. Те подпомагат кмета при изпълнение на функциите му по Чл. 46.

Глава пета
КМЕТОВЕ И ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., доп., бр. 69 от 2006 г.) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Органи на изпълнителната власт в района и кметството са съответно кметът на района и кметът на кметството.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 69 от 1999 г., доп., бр. 69 от 2006 г., бр. 63 от 2007 г., изм., бр. 9 от 2011 г.) Кметът на общината, както и кметовете на кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени със закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2003 г., отм., бр. 69 от 2006 г.).
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишна ал. 3, изм., бр. 69 от 1999 г., доп., бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) Пълномощията на кмета на общината, на кмета на кметството и на кмета на района възникват от полагането на клетвата по Чл. 32, ал. 1.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2006 г., доп., бр. 63 от 2007 г., изм., бр. 9 от 2011 г.) При произвеждане на частични избори за кмет на община или за кмет на кметство новоизбраният кмет полага клетвата по Чл. 32, ал. 1 преди началото на първото заседание на общинския съвет след избора, което се свиква от председателя на съвета и се провежда в 14-дневен срок от обявяването на изборните резултати.
(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) Ако в срока по ал. 5 председателят на общинския съвет не свика заседание на съвета или заседанието не бъде проведено, то се свиква от областния управител и се провежда в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 5. При липса на кворум за провеждане на заседанието новоизбраният кмет полага клетвата по Чл. 32, ал. 1 пред областния управител в присъствието на представител на общинската избирателна комисия, общински съветници и граждани.
(7) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1999 г., отм., бр. 69 от 2006 г.).

Чл. 39. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.; обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 36 от 2011 г.)
Кметът на общината, съответно кметът на района назначава заместник-кметове и определя техните функции, както следва:
1. при население на общината до 10 000 души - до двама заместник-кметове;
2. при население на общината до 100 000 души - до трима заместник-кметове;
3. при население на общината до 160 000 души - до 4 заместник-кметове;
4. при население на общината над 160 000 души - до 5 заместник-кметове;
5. за Столичната община - до 7 заместник-кметове.
(2) Кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района.
(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) В случаите по ал. 2, когато не е издадена заповед от кмета на общината, съответно от кмета на района, общинският съвет определя заместник-кмета, който да замества кмета на общината, съответно - кмета на района, до тяхното завръщане.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Заместник-кмет може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района.
Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2006 г., отм., бр. 63 от 2007 г., нов, бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) (1) Кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление се избират с тайно гласуване от общинския съвет по предложение на кмета на общината за срока на пълномощията на общинския съвет. Кметовете на райони към датата на избора трябва да отговарят на условията по Чл. 4, ал. 5 от Изборния кодекс.
(2) Заседанието за избиране на кметовете на райони се провежда в 14-дневен срок след първото заседание на новоизбрания общински съвет.
(3) Избран е кандидатът, за който са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници. Ако някой от кандидатите не бъде избран, председателят на общинския съвет свиква ново заседание в 14-дневен срок.
(4) Кметът на общината може да направи ново предложение не по-късно от 7 дни преди заседанието. Новото предложение може да бъде и за кандидат, който не е бил избран на първото заседание. Избран е кандидатът, за който са гласували повече от половината от присъстващите съветници.
(5) Когато и на второто заседание някой от кандидатите, предложени от кмета на общината, отново не бъде избран или кметът не е направил предложение в срока по ал. 4, кмет на съответния район се избира по предложение на общински съветник, направено по време на заседанието.
(6) В случаите по ал. 5 изборът се произвежда на същото или на следващи заседания на общинския съвет, ако отново някой от кандидатите, предложен от общински съветник, не бъде избран. Нови предложения за кандидати за кмет на район могат да се правят от общински съветник в срока по ал. 4. Избран е кандидатът, за който са гласували повече от половината от присъстващите съветници.
(7) Кметовете на райони полагат клетвата по Чл. 32, ал. 1 на заседанието на общинския съвет, на което са избрани.
Чл. 39б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1999 г., отм., бр. 69 от 2003 г.).

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 69 от 2006 г.).

Чл. 41. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини не могат да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.).
(3) В едномесечен срок от обявяването на изборните резултати, съответно от приемането на решението на общинския съвет, лице, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност по ал. 1, предприема необходимите действия за прекратяване на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия.
(4) Заместник-кметовете на общини и на райони, кметските наместници и секретарите на общини при назначаването им на съответната длъжност представят декларация, удостоверяваща изискванията по ал. 1.
Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., доп., бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 63 от 2007 г., доп., бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) Пълномощията на кметовете на общини или кметства се прекратяват предсрочно:
1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) при подаване на оставка чрез председателя на общинския съвет до общинската избирателна комисия;
2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 85 от 2000 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 69 от 2006 г.) при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца поради заболяване или при смърт;
3. (доп. - ДВ, бр. 85 от 2000 г.) при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) при неизпълнение на задължението по Чл. 41, ал. 3;
5. (нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г., изм., бр. 69 от 2003 г.) при извършване на административно-териториални промени, водещи до промяна на постоянния адрес в общината или кметството;
6. (нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г., изм., бр. 69 от 1999 г., доп., бр. 63 от 2007 г., изм., бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) при извършване на административно-териториални промени, водещи до закриване на общината или кметството;
7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) при избирането му за народен представител, министър или областен управител, при назначаването му за заместник-министър или заместник областен управител или когато заеме друга длъжност по трудово или служебно правоотношение;
8. (нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) при нарушаване на забраните по Чл. 41, ал. 1;
9. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при неоснователно отсъствие от работа за повече от един месец;
10. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
11. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) при установяване на неизбираемост.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с документи, издадени от компетентните органи. В случаите по ал. 1, т. 1 в тридневен срок от подаването на оставката председателят на общинския съвет я изпраща на общинската избирателна комисия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 69 от 1999 г., нова, бр. 69 от 2006 г., изм., бр. 9 от 2011 г.) В тридневен срок от получаване на документите по ал. 2 общинската избирателна комисия уведомява кмета, който може да направи писмено възражение пред комисията в тридневен срок от уведомяването му. В тридневен срок от изтичане на срока за възражение общинската избирателна комисия приема решение за прекратяване на пълномощията. Решението на общинската избирателна комисия може да бъде оспорвано по реда на Чл. 267 от Изборния кодекс. Препис от решението се изпраща на Централната избирателна комисия и на председателя на общинския съвет в тридневен срок от влизането му в сила.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., доп., бр. 69 от 1999 г., предишна ал. 2, изм., бр. 69 от 2006 г., изм. и доп., бр. 63 от 2007 г., бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) Когато пълномощията на кмет на община или на кметство са прекратени предсрочно, общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет на общината, съответно временно изпълняващ длъжността кмет на кметството за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. За временно изпълняващ длъжността кмет на общината се избира един от заместник-кметовете. Когато няма назначен заместник-кмет, временно изпълняващ длъжността кмет на общината се избира по предложение на общински съветник.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., изм. и доп., бр. 63 от 2007 г., бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) Когато след прекратяване на пълномощията на кмет на община или на кмет на кметство до края на мандата остава по-малко от една година, частични избори не се произвеждат. В тези случаи общинският съвет избира кмет на общината или кмет на кметството, като за кмет на общината се избира заместник-кмет или общински съветник.
(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., изм. и доп., бр. 63 от 2007 г., изм., бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) Когато кмет на община или кмет на кметство са регистрирани като кандидати за общински съветници или кметове, в 7-дневен срок преди края на мандата общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на кметството за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Временно изпълняващ длъжността кмет на общината се избира при условията на ал. 4, изречения второ и трето.
(7) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., доп., бр. 63 от 2007 г., изм., бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) Когато кмет на община или кмет на кметство не е регистриран като кандидат за общински съветник или кмет, той продължава да изпълнява задълженията си до полагане на клетва от новоизбрания кмет.
(8) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., доп., бр. 63 от 2007 г., изм., бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) Временно изпълняващ длъжността кмет на община или кмет на кметство се назначава от областния управител, когато общинският съвет не е приел решение в срока по ал. 6.
(9) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Решенията на общинския съвет по ал. 4, 5 и 6 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм. и доп., бр. 85 от 2000 г., бр. 69 от 2006 г., отм., бр. 63 от 2007 г., нов, бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) (1) Пълномощията на кметовете на райони се прекратяват предсрочно:
1. при подаване на оставка до общинския съвет;
2. при извършване на административно-териториални промени, водещи до закриване на района;
3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер;
4. при смърт;
5. при неизпълнение на задължението по Чл. 41, ал. 3;
6. при нарушаване на забраната по Чл. 41, ал. 1;
7. когато се установи, че не отговаря на условията по Чл. 4, ал. 5 от Изборния кодекс;
8. по предложение на кмета на общината или на половината от общия брой на общинските съветници.
(2) Предсрочното прекратяване на пълномощията по ал. 1, т. 1 - 4 и т. 7 се обявява от председателя на общинския съвет на първото заседание на съвета след настъпването или узнаването на съответните обстоятелства, а по ал. 1, т. 5, 6 и 8 - с решение на общинския съвет, прието с мнозинство:
1. по ал. 1, т. 5 и 6 - повече от половината от присъстващите общински съветници;
2. по ал. 1, т. 8 - повече от половината от общия брой на общинските съветници.
(3) Когато пълномощията на кмет на район са прекратени предсрочно, както и за срока след изтичане на мандата на общинския съвет, кметът на общината определя един от заместник-кметовете на района, който изпълнява длъжността до полагането на клетва от новоизбрания кмет на район. В едномесечен срок от предсрочното прекратяване на пълномощията на кмет на район общинският съвет избира нов кмет на района по реда на Чл. 39а.
Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1999 г., отм., бр. 69 от 2003 г.).
Чл. 42в. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1999 г., доп., бр. 85 от 2000 г., отм., бр. 69 от 2003 г.).

Чл. 43. (1) Кметът на общината назначава безсрочно секретар на общината.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 69 от 2006 г.) Секретарят на общината трябва да бъде лице с висше образование.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 2006 г.) Секретарят на общината организира и отговаря за:
1. дейността на общинската администрация, условията на работа на служителите и информационно-техническото обезпечаване на дейността им;
2. деловодното обслужване, документооборота и общинския архив;
3. дейността на звената по гражданска регистрация и административно обслужване;
4. разгласяването и обнародването на актовете на общинския съвет и на кмета на общината;
5. работата с молбите, жалбите, сигналите и предложенията на гражданите и юридическите лица;
6. поддържането в актуално състояние на избирателните списъци в общината, организационно-техническата подготовка и произвеждането на изборите и местните референдуми.
(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Секретарят на общината изпълнява и други функции, възложени му от кмета на общината, със закон или с друг нормативен акт.
Чл. 44. (1) Кметът на общината:
1. ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;
2. насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;
3. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., доп., бр. 69 от 2003 г.) назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, с изключение на тези по Чл. 46, ал. 1, т. 4, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;
4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби;
5. организира изпълнението на общинския бюджет;
6. организира изпълнението на дългосрочните програми;
7. (доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно;
8. организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
9. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., доп., бр. 85 от 2000 г., изм., бр. 14 от 2009 г.) възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете при изпълнение на техните правомощия и налага предвидените административни наказания;
10. поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина;
11. (нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 19 от 2005 г., отм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.);
12. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) председателства съвета по сигурност;
13. (нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм., бр. 1 от 2001 г., предишна т. 12, бр. 19 от 2005 г.) възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им;
14. (нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., доп., бр. 67 от 1999 г., бр. 85 от 2000 г., предишна т. 13, бр. 19 от 2005 г.) изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, на кметските наместници и на други длъжностни лица от общинската администрация;
15. (нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишна т. 14, бр. 19 от 2005 г.) представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;
16. (нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишна т. 15, бр. 19 от 2005 г., доп., бр. 69 от 2006 г.) осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет и участва в заседанията му с право на съвещателен глас;
17. (нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г., предишна т. 16, бр. 19 от 2005 г.) утвърждава устройствения правилник на общинската администрация;
18. (нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им;
19. (нова - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 1.05.2009 г.) оказва съдействие на етажните собствености и техните управителни органи при условията и по реда на Закона за управление на етажната собственост.
(2) В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Заповедите по ал. 1, т. 4 могат да се обжалват от началниците на съответните полицейски служби пред областния управител в тридневен срок, като обжалването не спира изпълнението. Заповедите на областния управител се съгласуват с министъра на вътрешните работи и не подлежат на обжалване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Кметът на общината в случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Кметът на общината представя пред общинския съвет програма за управление за срока на мандата в тримесечен срок от полагането на клетвата. Програмата съдържа основните цели, приоритети, дейности, сроковете за изпълнение и очакваните резултати. Кметът на общината представя пред общинския съвет годишен отчет за изпълнението на програмата в срок до 31 януари.
Чл. 45. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., изм. и доп., бр. 69 от 2003 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) (1) Актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Общинският съвет може да отменя административните актове, издадени от кмета на общината, които противоречат на актове, приети от съвета, в 14-дневен срок от получаването им. В същия срок съветът може да оспорва незаконосъобразните административни актове, издадени от кмета на общината, пред съответния административен съд.
(3) Актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд.
(4) Областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. Оспорването спира изпълнението на индивидуалните и на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове, освен ако съдът постанови друго.
(5) Кметът на общината може да върне за ново обсъждане незаконосъобразните или нецелесъобразните актове на общинския съвет или да оспорва незаконосъобразните актове пред съответния административен съд и да иска спиране на изпълнението на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове. Кметът на общината не може да върне за ново обсъждане по целесъобразност вътрешнослужебни актове, свързани с организацията и дейността на общинския съвет и на неговите комисии.
(6) Върнатият за ново обсъждане акт заедно с мотивите за връщането му се изпраща на председателя на общинския съвет в 7-дневен срок от получаването му.
(7) Върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и се разглежда от общинския съвет в 14-дневен срок от получаването му.
(8) Върнатият за ново обсъждане акт може да бъде оспорен пред съответния административен съд от кмета на общината, съответно от областния управител, в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 7, ако в този срок общинският съвет не се произнесе по него.
(9) Общинският съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт.
(10) Актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници.
(11) Измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) За неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата за административното производство, установени със закон.
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) (1) Кметът на район или кметство:
1. изпълнява бюджета на общината в частта му за района или кметството;
2. организира провеждането на благоустройствени, комунални и други мероприятия;
3. отговаря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост;
4. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., доп., бр. 69 от 2006 г.) назначава и освобождава служителите от общинската администрация в района или кметството, които подпомагат неговата дейност, в съответствие с утвърдената численост и структура;
5. приема мерки за подобряване и възстановяване на околната среда и организира охраната на полските имоти;
6. (доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) води регистрите на населението и за гражданското състояние и изпраща актуализационни съобщения до ЕСГРАОН;
7. осигурява извършването на административни услуги на физически и юридически лица;
8. (доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) осигурява спазването на обществения ред; има правомощията по Чл. 61,, 63, 68, 69, 71, 72 и 74 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на съответната територия до пристигане на полицейския орган;
9. организира и ръководи защитата на населението при бедствия и аварии;
10. представлява района или кметството пред населението, пред обществени и политически организации и пред други райони или кметства;
11. (нова - ДВ, бр. 63 от 2007 г.) организира изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината, отнасящи се до територията и гражданите на района или кметството;
12. (нова - ДВ, бр. 63 от 2007 г.) изпълнява функции, възложени му от кмета на общината.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) Правомощията на кмет на кметство в населеното място, което е административен център на общината, се изпълняват от кмета на общината.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Кметът на район и кметът на кметство могат да участват в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас. Те се изслушват задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се за кметството или за района.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2003 г., предишна ал. 3, бр. 69 от 2006 г.) На кметовете на райони и кметства могат да бъдат възлагани и други функции със закон или друг нормативен акт, както и с правилника по Чл. 21, ал. 3 в зависимост от конкретните особености на общината, районите или кметствата.
Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм., бр. 69 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.) В населено място, което не е административен център на кметство, кметът на общината може да назначи за срока на мандата кметски наместник в съответствие с утвърдената численост и структура на общинската администрация. Кметският наместник към датата на назначаването трябва да отговаря на условията по Чл. 4, ал. 5 от Изборния кодекс.
(2) Кметските наместници продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на срока по ал. 1 до освобождаването им от новоизбрания кмет на общината.
(3) Кметските наместници са органи на изпълнителната власт в населеното място. Те могат да бъдат освободени предсрочно без предизвестие от кмета на общината.
(4) Пълномощията на кметските наместници се определят от общинския съвет. Кметът на общината може да възлага на кметските наместници изпълнението на негови функции. На кметските наместници могат да се възлагат и други функции със закон или друг нормативен акт.
(5) Кметските наместници могат да участват в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас. Те се изслушват задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се до съответното населено място.

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., нов, бр. 69 от 2006 г.) Съдилищата са длъжни да приключат образуваните пред тях производства по глава четвърта и пета в двумесечен срок.


Глава шеста
КОМИСИИ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.)


Чл. 48. (1) (Предишен текст на Чл. 48, изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Общинският съвет избира от състава на своите съветници постоянни и временни комисии.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Общинските съветници не могат да участват в състава на повече от три постоянни комисии.
Чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Постоянните и временните комисии имат за задача:
1. да проучват потребностите на населението в съответната област и да правят предложения за решаване на проблемите;
2. да подпомагат общинския съвет при подготовката на решения по въпроси, внесени за обсъждане и решаване;
3. да осъществяват контрол за изпълнение на решенията на общинския съвет.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) В работата си постоянните и временните комисии могат да привличат външни лица като експерти и консултанти.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Гражданите и юридическите лица могат да внасят писмени предложения и становища в комисиите на общинския съвет.
Чл. 50. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) По разглежданите въпроси комисиите приемат доклади, становища, предложения и препоръки, които се предават в общинския съвет и на съответните заинтересувани лица.

Глава седма
ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ НА ОБЩИНАТА

Чл. 51. (1) Общината има право на собственост, чийто обхват и начин на придобиване се определят със закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 33 от 1998 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 54 от 2008 г.).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 54 от 2008 г.).
(5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 54 от 2008 г.).

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Общинският съвет приема самостоятелен бюджет на общината, извън републиканския, на основата на собствени приходоизточници и субсидии от държавата, разпределяни между общините по критерии, определени със закон.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1998 г.).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1998 г.).
(4) Общината има право да емитира облигации.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.).
(6) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.).
Чл. 53. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1998 г.).

Чл. 54. (1) Разходите на общината се правят за покриване на местни потребности, както и за нужди, възникнали в изпълнение на държавни функции.
(2) Разходите за изпълнение на държавни функции се покриват от републиканския бюджет.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Общинският съвет може да подпомага с финансови средства общински предприятия и търговски дружества с общинско участие, чиято дейност е свързана със задоволяване потребностите на населението.
Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 33 от 1998 г.).

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 33 от 1998 г.).

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 33 от 1998 г.).

Чл. 58. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1998 г.).

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) (1) По решение на общинския съвет в общината може да се създаде общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия.
(2) Средствата в общинските гаранционни фондове за малки и средни предприятия по § 3 от допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се използват за покриване на част от кредитния риск в размер до 50 на сто от стойността на кредитите. Общинските съвети приемат и публикуват правилници за условията и реда за разходване на средствата във фондовете.
Чл. 58б. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2011 г. ) (1) По решение на общинския съвет в общината може да се създаде общински фонд за обновяване на многофамилни жилищни сгради.
(2) С решението по ал. 1 се регламентират органите за управление и надзор на фонда, правилата за набиране на средства и за съфинансиране на обновителни дейности.
Глава осма
(Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., нова, бр. 69 от 2006 г.)
ОБЩИНСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Чл. 59. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., нов, бр. 69 от 2006 г.) (1) Общините могат да си сътрудничат помежду си, с областите, с юридически или физически лица и да създават сдружения, чрез които да постигат цели от взаимен интерес и на които да възлагат изпълнението на дейности, произтичащи от техните правомощия.
(2) Общинското сътрудничество има за цел да подобри качеството на административното обслужване, предоставянето на обществени услуги на населението и да допринесе за развитието на съответните области чрез ефективно използване на съществуващите ресурси.

Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., нов, бр. 69 от 2006 г.) Основните принципи за осъществяване на общинското сътрудничество са:
1. доброволност;
2. взаимен интерес;
3. активен избор;
4. гъвкавост и динамичност;
5. прозрачност и отговорност.
Чл. 61. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., нов, бр. 69 от 2006 г.) (1) Общинското сътрудничество се осъществява на основата на подписано споразумение за сътрудничество, което се одобрява от общинския съвет.
(2) В споразумението за сътрудничество се определят:
1. страните по споразумението;
2. обхватът и предметът на споразумението;
3. целта на сътрудничеството;
4. формите на сътрудничество и/или видът на юридическото лице:
а) за изпълнение на конкретен проект или дейност между две или повече общини;
б) за създаване на юридическо лице с нестопанска цел между общини;
в) за създаване юридическо лице със стопанска цел между две или повече общини;
г) за изпълнение на конкретен проект или дейност или за създаване на юридическо лице със стопанска или с нестопанска цел между една или повече общини и юридически и/или физически лица;
5. правата и задълженията на страните;
6. делът на участие на всяка една от страните с финансови средства, собственост и/или други форми на участие за постигане на общата цел;
7. правилата за конституиране, вземане на решения и прекратяване на междуобщинските съвети и/или комисии, както и техните компетенции, когато общините са постигнали съгласие за създаването на такива органи;
8. други важни за страните по споразумението въпроси, включително и изискванията за всяка една от тях, произтичащи от нормативната уредба.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2008 г.) Сдруженията с нестопанска цел, в които участва общината, осъществяват дейност в обществена полза. За учредяването им не се прилагат ограниченията за броя на членовете, определени в Чл. 19 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).
Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).
Чл. 64. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).
Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).
Чл. 66. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).

Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).

Глава девета
(Отм. - ДВ, бр. 130 от 1998 г.)
ОБЛАСТ
Чл. 68. (Отм. - ДВ, бр. 130 от 1998 г.).

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 130 от 1998 г.).

Чл. 70. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 1995 г.).

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 130 от 1998 г.).

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., отм., бр. 130 от 1998 г.).

Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).

Глава десета
(Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.)
АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНИ ПРОМЕНИ


Чл. 74. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).

Чл. 75. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).

Глава единадесета
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


§ 1. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
§ 2. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).
§ 3. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).

§ 4. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.).

§ 5. Този закон отменя:
1. Закона за народните съвети (обн., Изв., бр. 95 от 1951 г.; изм., бр. 60 и 68 от 1953 г., бр. 100 от 1955 г., бр. 3, 37 и 54 от 1956 г., бр. 30, 71 и 74 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 22 от 1959 г.; ДВ, бр. 47 от 1964 г., бр. 54 от 1969 г., бр. 35 от 1972 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 97 от 1978 г., бр. 52 и 65 от 1980 г., бр. 97 от 1987 г., бр. 72 и 88 от 1990 г.).
2. Правилника за наредбите по Чл. 12а от Закона за народните съвети (обн., ДВ, бр. 3 от 1965 г.; изм., бр. 39 от 1978 г.).
3. Наредбата за прилагане на Чл. 41 от Закона за народните съвети относно заплащане трудово възнаграждение и командировъчни пари на съветниците и членовете на постоянните комисии (обн., ДВ, бр. 64 от 1966 г.; изм., бр. 60 от 1980 г.).
4. Закона за създаване на административно-териториални единици - области (обн., ДВ, бр. 65 от 1987 г.; изм., бр. 45 от 1989 г.).
5. Закона за народните представители и народните съветници относно правния статут на общинските съветници в частта му за общинските съветници (обн., ДВ, бр. 32 от 1977 г.; изм., бр. 72 от 1981 г., бр. 27 и 87 от 1986 г.).
6. Указа за поръченията на избирателите (ДВ, бр. 12 от 1978 г.).
7. Указ № 296 за правомощията на районните народни съвети по Чл. 5, ал. 4 от Закона за народните съвети (ДВ, бр. 19 от 1979 г.).

§ 6. Изменения в други закони:
1. В Закона за собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г. и бр. 31 от 1990 г.) Чл. 6 се изменя, както следва:
"6. Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива.
Общинска собственост е имуществото:
1. предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми;
2. придобито със средства от общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на общината;
3. изградено с доброволен труд и парични средства на населението;
4. придобито със заеми, получени и изплащани от общината;
5. подарено или завещано на общинския съвет или отделните селища;
6. възстановено чрез реституция;
7. преотстъпено безвъзмездно от държавата;
8. прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на този закон."
2. Към Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 57 от 1991 г.) се създава следният нов член 13а:
"Чл. 13а. Взаимоотношенията на столичната и регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи и на районните полицейски управления с областните управители, околийските управители и кметовете се уреждат със Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за полицията."

§ 7. (1) (Предишен текст на § 7 - ДВ, бр. 49 от 1995 г.) С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:
1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;
2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;
3. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици;
4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.) общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;
5. жилищните обекти, изградени по реда на Чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства;
6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;
7. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
(2) (Нова - ДВ, бр. 49 от 1995 г.) Не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество.
§ 8. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ДВ, бр. 65 от 1995 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 56. Съществуващите при влизането в сила на този закон щатни бройки към общинските съвети се закриват с прекратяване мандата на общинските съвети, избрани на 13 октомври 1991 г.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за деноминация на лева
(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.
(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на
Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ДВ, бр. 69 от 1999 г., в сила от 3.08.1999 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 45. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон общинските съвети приемат решение за привеждане на административно-териториалното устройство на общините в съответствие със закона. До приемането на решението на общинския съвет в кметствата, които не отговарят на изискванията по Чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България към момента на влизане в сила на този закон, не се произвеждат избори за кмет на кметство.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ДВ, бр. 69 от 2003 г.)
§ 43. Законът влиза в сила от деня, следващ датата на произвеждане на местните избори през 2003 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ДВ, бр. 69 от 2006 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 39. Параграф 15, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2008 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на
Закона за общинската собственост
(ДВ, бр. 54 от 2008 г.)
§ 37. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на правосъдието утвърждават образците на актовете за общинска собственост и на регистрите и издават наредбите по този закон.
(2) Кметовете на общини организират съставянето на регистрите по този закон в тримесечен срок от влизането в сила на съответните наредби по ал. 1.
(3) Кметовете на общини организират съставянето на регистъра по Чл. 41, ал. 4 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(4) Общинските съвети приемат стратегиите за управление на общинската собственост, измененията и допълненията на наредбите по прилагане на закона и определят ценовите зони в урбанизираните територии в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(5) Отчуждителните производства, за които има приети решения на общинските съвети по отменения Чл. 23, се довършват по досегашния ред.
.......................................................................
§ 42. За неприключените производства за продажба на земя - частна общинска собственост, на собственици на законно построена върху нея сграда, образувани по отменения § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 33 от 1996 г.), за които има подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 на сто.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси
(ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.)
..................................................................
§ 44. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г. и бр. 15 от 2010 г.) навсякъде думите "Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси" се заменят със "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси".
..................................................................
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Изборния кодекс
(ДВ, бр. 9 от 2011 г.)
.......................................................................
§ 19. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г. и бр. 15 и 97 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
.......................................................................
§ 24. (В сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) До 31 декември 2011 г. право да бъдат избирани за кметове на райони от общинския съвет, съответно назначавани за кметски наместници, имат българските граждани, които съгласно Чл. 4, ал. 5 са живели най-малко през последните 6 месеца към датата на избора, съответно назначаването, в съответното населено място.
§ 25. Параграф 19, т. 8, т. 9, буква "а", подбукви "аа" и "бб", букви "в", "г", "д", "е" и "ж", т. 10 и 11 и § 24 влизат в сила от деня, следващ датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г.


ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.)
§ 3. В случаите, в които към датата на влизане в сила на този закон са настъпили обстоятелствата по Чл. 30, ал. 4, т. 1, 2, 4, 7, 8, 9, 11, 12 и 13 и за които не е налице влязло в сила решение на общинската избирателна комисия за прекратяване на пълномощията, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон общинската избирателна комисия приема решение по Чл. 30, ал. 7.

Европейска харта за местното самоуправление

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА

за местното самоуправление (Страсбург, 15.Х.1985 г.)

Ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 17.03.1995 г. - ДВ, бр. 28 от 28.03.1995 г. Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2000 г., в сила от 1.09.1995 г.

Преамбюл

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали тази харта;
като считат, че целта на Съвета на Европа е да осъществи по-тесен съюз между своите членове, за да запази и осъществи идеалите и принципите, които са тяхно общо достояние;
като считат, че един от начините за осъществяването на тази цел е сключването на споразумения в административната област;
като считат, че органите на местното самоуправление са една от главните основи на всяко демократично устройство;
като считат, че правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, възприети от всички държави - членки на Съвета на Европа;
убедени, че това право може да бъде упражнено най-непосредствено на местно равнище;
убедени, че съществуването на органите на местното самоуправление, на които са възложени реални отговорности, позволява управление, едновременно ефективно и близко до гражданите;
като съзнават, че опазването и укрепването на местното самоуправление в различните европейски страни представляват важен принос за изграждането на една Европа, основана на принципите на демокрацията и децентрализацията на властта;
като потвърждават, че това предполага наличие на местни власти, притежаващи демократично конституирани решаващи органи разполагащи с широка автономия и правомощия, начините на тяхното упражняване и средствата, необходими за осъществяване на тяхната задача,
се договориха за следното:
Член 1
Страните се задължават да се считат обвързани от следващите членове по начина и в степента, предписани от чл. 12 на тази харта.
Част I
Член 2
Конституционна и законна основа на местното самоуправление
Принципът на местното самоуправление трябва да бъде признат във вътрешното законодателство и доколкото това е възможно, в конституцията.
Член 3
Понятие за местно самоуправление
1. Под местно самоуправление се разбира правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела.
2. Това право се упражнява чрез съвети или събрания, чиито членове са избрани чрез свободни, тайни, равни, преки и общи избори и които могат да имат изпълнителни органи, които отговарят пред тях. Тази разпоредба не изключва възможността да се прибягва до събрания на гражданите, референдуми или до всякакви други форми на пряко участие на гражданите, когато това е позволено от закона.
Член 4
Обхват на местното самоуправление
1. Основните правомощия на органите на местно самоуправление се определят от Конституцията или от закона. Независимо от това, тази разпоредба не е пречка за предоставянето на органите на местно самоуправление на правомощия за специфични цели в съответствие със закона.
2. Органите на местно самоуправление разполагат в рамките на закона с пълна свобода да поемат инициатива по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт.
3. За предпочитане е изпълнението на обществените задължения да бъде възложено по принцип на властите, които са най-близо до гражданите. Възлагането на задължения на друга власт трябва да бъде съобразено с мащаба и естеството на задачата и изискванията за ефективност и икономия.
4. Правомощията, поверени на органите на местно самоуправление, поначало трябва да бъдат пълни и неограничени. Те могат да бъдат оспорвани или ограничавани от друга власт, централна или регионална, само в рамките на закона.
5. В случай на делегиране на правомощия от централен или регионален орган на власт органите на местно самоуправление трябва да разполагат, доколкото е възможно, със свобода да приспособят упражняването им към местните условия.
6. В процеса на планиране и на взимане на решения, доколкото това е възможно, своевременно и по подходящ начин трябва да се взема становището на органите на местно самоуправление по всички пряко засягащи ги въпроси.
Член 5
Защита на териториалните граници на местните общности
За всяка промяна на местните териториални граници трябва предварително да се поиска становището на заинтересуваните местни общности, евентуално чрез референдум, там, където това е позволено от закона.

Член 6
Съответствие на административните структури и средства на задачите на
органите на местното самоуправление
1. Без да се изключва приложението на по-общи законови разпоредби, органите на местно самоуправление трябва да могат сами да определят вътрешните административни структури, които смятат да създадат, за да могат да ги приспособят към своите специфични нужди и за да осигурят ефективно управление.
2. Статутът на служителите в органите на местно самоуправление трябва да дава възможност за качествен подбор на кадри, основан на техните способности и компетентност; за тази цел той трябва да включва подходящи условия за обучение, заплащане и възможност за професионално израстване.
Член 7
Условия за упражняване на правомощията на местно равнище
1. Статутът на избраните местни представители трябва да им гарантира свободно упражняване на техните правомощия.
2. Той трябва да дава възможност за подходяща финансова компенсация за разходите, направени във връзка с упражняване на правомощията, както и при необходимост, финансова компенсация за пропуснатите ползи или възнаграждение за свършена работа и съответно социално осигуряване.
3. Функциите и дейностите, несъвместими с упражняването на мандата на местен представител, могат да бъдат определени само със закон или от основни принципи на правото.

Член 8
Административен контрол над дейността на органите
на местно самоуправление
1. Административен контрол над органите на местно самоуправление може да се упражнява само по начините и в случаите, предвидени в Конституцията или в закона.
2. Административният контрол над дейността на органите на местно самоуправление трябва като правило да цели единствено да гарантира спазването на законността и на конституционните принципи. Административният контрол може все пак да включва контрол за целесъобразност, упражняван от висшестоящите органи по отношение на задачите, чието изпълнение е било делегирано на органите на местно самоуправление.
3. Административният контрол над органите на местно самоуправление трябва да се упражнява, като се спазва съотношението между обхвата на намесата на контролиращия орган и значението на интересите, които той се стреми да защити.
Член 9
Финансови средства на органите на местно самоуправление
1. Органите на местно самоуправление имат право в рамките на националната икономическа политика на достатъчно собствени средства, с които да могат да се разпореждат свободно при упражняване на правомощията си.
2. Финансовите средства на органите на местно самоуправление трябва да бъдат съобразени с правомощията, предвидени в Конституцията или закона.
3. Поне част от финансовите средства на органите на местно самоуправление трябва да се получава от местни такси и данъци, чиито размери те имат право да определят в рамките на закона.
4. Финансовите механизми, осигуряващи средствата, с които разполагат органите на местно самоуправление, трябва да бъдат достатъчно разнообразни и подлежащи на развитие, за да им позволят да следват, доколкото това е възможно на практика, естественото нарастване на разходите за упражняване на техните правомощия.
5. Защитата на финансово по-слабите местни общности налага установяването на финансови процедури за равномерно разпределяне на средствата или на равностойни мерки, насочени към коригиране на последиците от неравномерното разпределение на потенциалните източници за финансиране, както и на разноските, които те трябва да понесат. Тези процедури или мерки не трябва да ограничават свободата на избор на органите на местно самоуправление в тяхната собствена сфера на отговорност.
6. Мнението на органите на местно самоуправление за начините, по които да им бъдат предоставени преразпределените средства, трябва да се вземе по подходящ начин.
7. Доколкото е възможно, субсидиите, предоставяни на местните общности, не трябва да бъдат предназначени за финансиране на специфични проекти. Отпускането на субсидии не трябва да засяга основната свобода на органите на местно самоуправление да определят политиката си в пределите на своите правомощия.
8. За финансиране на инвестиционните си разходи органите на местно самоуправление трябва да имат достъп в съответствие със закона до националния пазар на капитали.
Член 10
Право на сдружаване на местните общности
1. Местните общности имат право при упражняване на техните правомощия да си сътрудничат и в рамките на закона да се сдружават с други местни общности за осъществяване на задачи от взаимен интерес.
2. Правото на местните общности да членуват в сдружение за защита и осъществяване на техните общи интереси и правото им да влизат в международни сдружения на местните общности трябва да бъдат признати във всяка държава.
3. Местните общности могат при условия, които могат да бъдат уредени със закон, да си сътрудничат с общности от други държави.
Член 11
Право на защита на местното самоуправление
Органите на местно самоуправление трябва да имат право на съдебна защита, за да бъде гарантирано свободното упражняване на техните правомощия и зачитането на принципите на местното самоуправление, залегнали в Конституцията и вътрешното законодателство.
Част II
Други разпоредби

Член 12
Задължения
1. Всяка страна се задължава да се счита обвързана с най-малко двадесет разпоредби от част I на хартата, като поне десет от тях бъдат избрани измежду следните разпоредби: чл. 2, чл. 3, ал. 1 и 2 , чл. 4, ал. 1, 2 и 4 , чл. 5 , чл. 7, ал. 1 , чл. 8, ал. 2, чл. 9, ал. 1, 2 и 3, чл. 10, ал. 1 и чл. 11 .
2. Всяка договаряща държава в момента на депозиране на своите документи за ратифициране, приемане или одобрение уведомява генералния секретар на Съвета на Европа за избраните текстове в съответствие с разпоредбите на ал. 1 на този член.
3. Всяка страна може във всеки по-късен момент да уведоми генералния секретар, че се счита обвързана с всяка друга разпоредба на тази харта, която до момента не е приела, в съответствие с разпоредбите на ал. 1 на този член. Тези последващи задължения се считат за неразделна част от ратифицирането, приемането или утвърждаването от страната, която уведомява за това, и ще имат същото действие от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца от датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.
Член 13
Общности, по отношение на които се прилага хартата
Принципите на местното самоуправление, съдържащи се в тази харта, се прилагат по отношение на всички категории местни общности, съществуващи на територията на договарящата страна. Независимо от това, всяка договаряща страна може в момента на депозиране на документите си за ратифициране, приемане или утвърждаване да посочи категориите местни или регионални общности, до които тя смята да ограничи приложното поле на тази харта или които смята да изключи от нейното действие. Тя може също така да включва в приложното поле на хартата други категории местни или регионални общности чрез последващо уведомление до генералния секретар на Съвета на Еропа.

Член 14
Предоставяне на информация
Всяка страна изпраща на генералния секретар на Съвета на Европа всяка информация относно законодателните разпоредби и други мерки, които тя е взела, за да се съобрази с разпоредбите на тази харта.
Част III
Член 15
Подписване, ратифициране и влизане в сила
1. Тази харта е открита за подпис от държавите - членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране, приемане или утвърждаване. Документите за ратифициране, приемане или утвърждаване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Тази харта влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която четири държави - членки на Съвета на Европа, изразят съгласието си да се обвържат с хартата в съответствие с разпоредбите на предходната алинея.
3. За всяка държава членка, която впоследствие изрази съгласието си да се обвърже с хартата, последната влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 3 месеца от датата на депозирането на документите за ратифициране, приемане или утвърждаване.
Член 16
Териториална клауза
1. Всяка държава може в момента на подписване или в момента на депозиране на документите си за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване да посочи територията или териториите, по отношение на които ще се прилага тази харта.
2. Всяка държава може във всеки следващ момент посредством декларация до генералния секретар на Съвета на Европа да разпростре приложението на тази харта върху други територии, посочени в декларацията. По отношение на такива територии хартата влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 3 месеца от датата на получаване на декларацията от генералния секретар.
3. Всяка декларация, направена въз основа на предишните две алинеи, може да бъде оттеглена по отношение на посочените в нея територии чрез уведомление до генералния секретар. Оттеглянето има действие от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 6 месеца от датата на получаването на това уведомление от генералния секретар.
Член 17
Денонсиране
1. Никоя страна не може да денонсира тази харта преди изтичането на период от 5 години от датата, на която хартата е влязла в сила по отношение на нея. Генералният секретар на Съвета на Европа трябва да бъде предизвестен 6 месеца по-рано. Това денонсиране не засяга валидността на хартата по отношение на другите страни при условие, че техният брой никога не бъде по-малък от четири.
2. В съответствие с разпоредбите на предходната алинея всяка страна може да денонсира всяка приета от нея разпоредба от част I на хартата при условие, че броят и категориите разпоредби, с които тази страна остава обвързана, съответства на чл. 12, ал. 1 . Счита се, че всяка страна, която вследствие денонсиране на някоя разпоредба вече не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1 , е денонсирала цялата харта.
Член 18
Уведомления
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, за:
а) всяко подписване;
б) депозирането на всеки документ за ратифициране, приемане или утвърждаване;
в) всяка дата на влизане в сила на тази харта в съответствие с чл. 15 ;
г) всяко уведомление, получено в съответствие с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и 3 ;
д) всяко уведомление, получено в съответствие с разпоредбите на чл. 13 ;
е) всеки друг акт, уведомление или съобщение, отнасящи се до тази харта.
В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази харта.
Съставена в Страсбург на 15 октомври 1985 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще предостави заверени копия на всички държави - членки на Съвета на Европа.